Публикации

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВЛЮБЕНИТЕ във виното

Изображение
Лондон през февруари прилича на стара черно-бяла снимка, която някой се е опитал да оцвети с твърде много розово и червено. Вятърът, идващ от Темза, носеше със себе си мирис на влага и на нещо древно, което не се вписваше в лъскавите витрини на „Риджънт Стрийт“. По улиците се движеха тълпи от хора, стиснали в ръцете си хартиени пликове с подаръци, които трябваше да докажат нечия  любов в рамките на следващите няколко часа. Беше четиринадесети февруари – денят, в който целият свят се опитваше да навакса пропуснатото внимание през останалите триста шестдесет и четири дни. Елена стоеше в голямото студио на архитектурното бюро, разположено в стара индустриална сграда в Садък. Високите тавани и оголените тухлени стени винаги ѝ бяха давали усещане за простор, но днес пространството я притискаше. Пред нея на огромния монитор стоеше триизмерен модел на нов културен център. Тя прекарваше часове, мислейки за това как светлината ще пада в голямото фоайе в най-кратките зимни дни, как хората ще...
2 коментара
Прочетете още

Зимен вятър с новогодишна магия - Новогодишен разказ - Томислав Кирилов

Изображение
  Лея никога не беше мислила, че ще посрещне Нова година, като брои стъпките си по мокри павета и се опитва да не изпусне последния си автобус. И все пак, ето я с куфар на колелца, който подскачаше като инатливо куче, с шапка, нахлупена ниско над ушите, и с дъх, който излизаше на бели облачета и се разпадаше в студения въздух. Единственото, което не подскачаше, беше мисълта ѝ. Тя беше заседнала някъде между „какво ти трябваше да идваш“ и „добре, че дойде“. Старата част на Единбург изглеждаше като сцена от филм, каменни фасади, изрязани от вятъра и времето, и гирлянди от светлини, които висяха като златни нишки между сградите. Някъде по-надолу, от посоката на Принсес стрийт, се чуваха далечни гласове, смях, музика, градът вече се готвеше да празнува, сякаш току-що беше получил разрешение да бъде щастлив. Лея спря за миг под една улична лампа и погледна телефона си. Сигналът беше слаб, екранът беше студен, пръстите ѝ, още по-студени. Адресът беше записан в бележките: 19 Calton ...
3 коментара
Прочетете още

Коледният аромат на канела - Коледен разказ - Томислав Кирилов

Изображение
  Снежинките падаха бавно, сякаш се движеха на собствено темпо, по улиците на малкото градче Елмбрий. Всяка витрина блестеше с гирлянди и светещи лампички, а уличните лампи хвърляха мека топла светлина върху натрупания сняг. Лилавият здрач на декемврийската вечер се смесваше с аромат на прясно изпечени сладки, канела и горещ шоколад, които излизаха от малкото кафене „Снежна топка“. Люси Съмърс държеше в ръка вратовръзката на зимното си палто и се опитваше да не се изплъзне по заледения тротоар. Този град, макар и малък, винаги я караше да се чувства като геройка от стара коледна пощенска картичка. Тя никога не беше вярвала в „идеалната Коледа“, докато не се премести в Елмбрий пред няколко месеца, за да започне работа като илюстратор на детски книжки. Днес обаче беше различно. Нещо във въздуха ѝ даваше усещането за магия, не само заради снежинките, които се лепяха по миглите ѝ, но и заради него. Грейсън Харт, млад собственик на книжарница „Стари страници“, стоеше зад витрината...
2 коментара
Прочетете още