Публикации

Зимен вятър с новогодишна магия - Новогодишен разказ - Томислав Кирилов

Изображение
  Лея никога не беше мислила, че ще посрещне Нова година, като брои стъпките си по мокри павета и се опитва да не изпусне последния си автобус. И все пак, ето я с куфар на колелца, който подскачаше като инатливо куче, с шапка, нахлупена ниско над ушите, и с дъх, който излизаше на бели облачета и се разпадаше в студения въздух. Единственото, което не подскачаше, беше мисълта ѝ. Тя беше заседнала някъде между „какво ти трябваше да идваш“ и „добре, че дойде“. Старата част на Единбург изглеждаше като сцена от филм, каменни фасади, изрязани от вятъра и времето, и гирлянди от светлини, които висяха като златни нишки между сградите. Някъде по-надолу, от посоката на Принсес стрийт, се чуваха далечни гласове, смях, музика, градът вече се готвеше да празнува, сякаш току-що беше получил разрешение да бъде щастлив. Лея спря за миг под една улична лампа и погледна телефона си. Сигналът беше слаб, екранът беше студен, пръстите ѝ, още по-студени. Адресът беше записан в бележките: 19 Calton ...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Коледният аромат на канела - Коледен разказ - Томислав Кирилов

Изображение
  Снежинките падаха бавно, сякаш се движеха на собствено темпо, по улиците на малкото градче Елмбрий. Всяка витрина блестеше с гирлянди и светещи лампички, а уличните лампи хвърляха мека топла светлина върху натрупания сняг. Лилавият здрач на декемврийската вечер се смесваше с аромат на прясно изпечени сладки, канела и горещ шоколад, които излизаха от малкото кафене „Снежна топка“. Люси Съмърс държеше в ръка вратовръзката на зимното си палто и се опитваше да не се изплъзне по заледения тротоар. Този град, макар и малък, винаги я караше да се чувства като геройка от стара коледна пощенска картичка. Тя никога не беше вярвала в „идеалната Коледа“, докато не се премести в Елмбрий пред няколко месеца, за да започне работа като илюстратор на детски книжки. Днес обаче беше различно. Нещо във въздуха ѝ даваше усещането за магия, не само заради снежинките, които се лепяха по миглите ѝ, но и заради него. Грейсън Харт, млад собственик на книжарница „Стари страници“, стоеше зад витрината...
2 коментара
Прочетете още

Светлини под снега - Коледен разказ - Томислав Кирилов

Изображение
Сняг валеше над малкия град Уестли, като че ли някой тихо преобръщаше гигантска снежна топка над небето. Лампите по улиците хвърляха меки ореоли светлина, в които снежинките танцуваха бавно, почти тържествено. Беше 12 декември, а градът вече приличаше на картичка. Ема Хардинг излизаше от малкото книжарско кафене „Люмиер“, притискайки в ръце топла чаша кафе. Работата там беше временно решение, но някак се беше превърнала в най-уютното място в живота ѝ. На 23 години тя все още търсеше какво точно иска да прави и това я тревожеше. Всички около нея сякаш вече бяха намерили пътя си, но само тя се луташе малко. - Ема! - чу глас зад себе си. Тя се обърна и видя как Лиам Роуън пресича улицата с разкопчаното си палто и онази шапка, която винаги изглеждаше смешно върху тъмната му коса. Лиам беше от онези хора, които говореха малко, но когато го правеха, думите им бяха някак… правилни, спокойни, истински. И също така   от онези хора, които Ема се стараеше да избягва напоследък. Не защото ...
4 коментара
Прочетете още